Леми Кай

by Леми Кай Вто Мар 02, 2010 9:12 pm

добреем ... тук ще пускам несполучливите си опити за стихотворения, кратки текстове, разкази и one-shot, които са завършени, защото вече не пиша дълги работи ... пускам всички стихотворения наведнъж, защото после ще ме мързи ...

СасуСаку

Беше вечер и луната осветяваше небето.
Нещо водешеме там. Нещо сълбоко във сърцето.
Минах покрай пейката студена,
а той ме подмина и ме остави наранена.

Сълзи започнаха да ронят моите очи.
Обърнах се и му прошепна: "Защо ми го причини?"
Видях как бавно се обърна
и дори не трепна от вида ми, когато ме зърна.

"Отивам си и няма да се върна!" каза той без жал,
а в сърцето ми започнаха да се зараждат мъка, страх, печал.
Стлзите продължаваха да се стичат от моите очи,
а аз крещах със всички сили: "Обичам те! Остани!"

Изведнъж усетих, че той вече бе зад мен.
Исках да се обърна, но нямаше да издържа на погледа студен.
"Благодаря ти!" бе последното, което чух в онази нощ,
а след това всеки спомен за него ме разрязваше като с нож.

Някъде там, в далечното минало, бродиха две души ..
Някъде там, в далечното минало, те заедно проливаха сълзи ..
Хванати за ръце там стояха
и, че няма да се разделят си обещаха ..

Но съдбата не подкрепяше това твърдение ..
Тя имаше свое собствено жестоко мнение ..
На пук на обещанието им тя ги раздели
и повече не срещна тези две души ..

от името на Наруто .. говори на Саске

Търсех те, намирах те и пак те губех.
По цели нощи аз оставах буден.
Чудех се къде да те намеря.
Обещах да го направя - обещах на НЕЯ.

Обещанието ще спазя на всяка цена.
Ще си тръгна, като теб, и ще добия силата.
А когато се завърна ТЯ ще ме чака.
И ще бъде силна, няма да е вече слаба.

И ще тръгнем заедно да те търсим.
Ще те намираме и пак ще те губим.
Но няма да се откажем никога, знай.
Ще се борим, за да те върнем, до край.

Вземете душите ни,
сърцата ни
и силите ни.

Вземете ги, даваме ги,
но съживете тях.
Вкарайте ни в сенките,
но тях върнете в светлината.

Върнете ги, а после вземете всичко наше.

Даваме ви душите си -
ако ги намерите.
Даваме ви сърцата си -
ако все още бият в гърдите ни.
Даваме ви силите си -
ако са ни останали някакви.

Ако ли не...
Търсете дълбоко в телата ни...
Някъде там трябва да има частица живот...

Понякога, когато се вгледаш в очите на дете.
Тогава там виждаш пламък да расте.
Веселият пламък в тях не гасне
докато детето не порасне.

И, когато дойде този ден
детето истина една ще проумее.
Че светът навън е винаги студен
и, че не може вечно да живее.

Пламакът огасне ли веднъж,
не ще засвети втори път.
Детето ще порасне и ще стане мъж,
а животът няма да е вече райски кът.

Понякога, когато върнеш се назад.
Тогава разбираш, че това дете си ти.
Усещаш, че смъртта напада те отзад
и нямаш сили да се бориш за живота си.

посветено на най-добрата ми приятелка и гаджето й ....

През всичко минах, за да те намеря.
Със грешки аз живота си живея.
Признавам си, със много бях,
но всичко свърши, когато те видях.

Първо бях с един, а после с друг,
а накрая срещнах тебе.
Съдбата ни доведе до тук,
а сега отделя те от мене.

Позволих си да те обичам,
грешка голяма направих.
Но в друг вече не мога да се вричам,
всички други забравих.

"Никога няма да те обикна както искам аз."
каза ми веднъж.
Сълзите да излязат пускам аз,
а в душата завалява дъжд.

Гледам те сега и не вярвам на късмета си.
Хора като теб не се намират лесно.
Не те заслужавам, признавам си,
но живота да ни раздели... това не е честно.

Ако не бяхме започнали с това...
Нямаше да страдаме и двамата сега.
Но любовта жестока никога не пита.
Идва, а след време внезапно отлита.

Заминаваш сега.
В сърцата ни има тъга.
От болка изгарят телата ни...
но завинаги свързани остават душите ни.

И спрели сме там, до лампата стара,
със дрипави дрехи облечени.
Търсим малко надежда и имаме вяра...
дори да знаем, че сме обречени.

Снежинките падат и грейват лицата ни.
Знаем, че те са като нас.
Гледаме как се раждат в бяло обагрени,
гледаме ги ние във захлас.

Но когато докоснат калта...
те умират тъжни, без мечти.
А ние разбираме, че това е нашата съдба
и от очите ни текат сълзи.

Родихме се ние чисти, добри,
но крайните квартали са бедни.
Умряха всички наши мечти...
умряха като снежинките дребни.

Много е хубаво да ти се подиграват без причина.
Много е хубаво да не те приемат такава каквато си.
Много е хубаво да усещаш как душата ти се срива
и никой да не вижда тъгата ти.

Понякога се чудя какво ще правите, когато си отида.
Ще плачете или ще се радвате, не знам.
Какво ли ще стане, когато се срина.
Какво ще правите, кажете ми... аз трябва да знам!

Обещание

Вярно е, че обещанията са празни приказки.
Вярно е и, че никой не може да ги спази.
Вярно е, че те никога няма да са истински.
Вярно е, че от лъжите скрити в тях никой не може да се предпази.

Вярно е, че няма никой на земята, който да не обещава.
Вярно е, че дори аз го правя.
Вярно е, че рана дълбока в сърцето остава.
Вярно е и, че аз също за нея забравям.

Но този път аз не обещавам.
Този път аз ще се закълна,
че вече няма да забравям
и, че болката заедно със теб ще търпя.

Знам колко ти е трудно сега.
Знам как сълзите прикриваш със смях.
Знам, че чакаш да протегна ръка
и да ти кажа, че да плачеш не е грах.

Две половини на едно и също цяло...
това сме ние двете.
И макар да не споделяме едно тяло...
всичко ще бъде наред, докато ни са сплетени ръцете.

Моята душа изтръгната от мен...
върна ми я ти.
Твоето сърце разбивано всеки ден...
поставям аз сега в ръцете ти.

И точно както каза ти...
Допълваме се ний взаимно.
Като Ин и Ян са душите и мислите ни...
Не се пускаме... държим се силно.

посветено на "Мафията" ... хората, които най-много ми липсват ... времената, които никога няма да се върнат ...

"Мафията"

Всеки има нещо, което иска да върне.
Всеки има нещо, което иска да види отново.
Всеки има нещо, което иска да прегърне
и да каже, че всичко е готово.

Всеки иска времето назад да върне,
за да може да види хората, за които е живял.
Всеки ще поиска дори в земята да потъне,
ако не може да си спомни това, което е дал.

Ние всички бяхме единни.
Подкрепяхме се във всякакви дни.
Във всеки един момент бяхме здраво завързани,
за да не може никой да ни отдалечи.

Някой от нас беше казъл веднъж:
"Няма да позволим на никой да ни раздели!".
Но същият човек започна да става "мъж"
и всичко за миг се разруши.

Пазехме се от околните и се подкрепяхме взаимно,
но забравихме за самите нас.
Никой не подозираше, че нещо толкова дребно...
може да разруши сърцата на всички за час.

това е написано в множествено число, т.е. от името на всички...

След време ще си тръгнеш, знам го.
Каза ми го във началото дори.
Не мога да те спра, разбирам го,
но ще си спомням какво е било преди.

Приятелите ни често ще виждам.
Ще те търся със поглед сред тях.
Но очите ти, знам, няма да срещам.
Аз няма да бъда такава каквато бях.

Ще обикаляме града както правехме със тебе.
Ще се смеем заедно и ще лудеем.
Но никой няма да може да върне миналото време,
в което всички заедно живеем.

Ти ще си далеч от нас, може би завинаги...
и няма вече да е същото.
Във един миг всички ще замълчим и ще се загледаме във белите гълъби.
И няма вече да можем да скрием чувството.

Очите на всички ще са замъглени от сълзи.
Ще плачем, за да те върнем при нас.
Сърцата ни кръв ще леят дори,
за да може да си тук във този час.

а това е написано в ед.ч., т.е. от името на един човек...

След време ще си тръгнеш, знам го.
Каза ми го във началото дори.
Не мога да те спра, разбирам го,
но ще си спомням какво е било преди.

Приятелите ни често ще виждам.
Ще те търся със поглед сред тях.
Но очите ти, знам, няма да срещам.
Аз няма да бъда такава каквато бях.

Ще обикаляме града както правехме със тебе.
Ще се смеем заедно и ще лудеем.
Но аз няма да мога да върна миналото време,
в което със тебе заедно живеем.

Ти ще си далеч от мен, може би завинаги...
и няма вече да е същото.
Във един миг всичко ще замълчи, а аз ще се загледам във белите гълъби
и няма вече да мога да скрия чувството.

Очите ми ще са замъглени от сълзи.
Ще плача, за да те върна при мен.
Сърцето ми кръв ще лее дори,
за да може да си тук във този ден.

Единствено с теб съм се чувствала истински щастлива.
Ти единствен не ме срина изцяло.
Ти единствен не ме дари с болката горчива
от това да погребеш сърцето ми цяло.

На тебе единствено аз вярвах сляпо.
Всеки друг предаде ме без жал.
С тебе единствено сърцето ми пак беше цяло,
но явно и ти ще го хвърлиш във локва със кал.

Омръзна ми сърцето ми да хвърлят.
Попадне ли във нечии ръце...
никога не спират докато не го изтръгнат,
за да мога да остана без сърце.

Омръзна ми живота да ме блъска вечно.
Не ми ли стигаше всичко преди?
Помислих си, че с теб ще е различно.
Но явно любовта вреди.

Сълзите явно никога няма да спрат да текат.
Сърцето няма да спре да кърви.
Ще ме предадеш ли и ти този път?
Ще ме предадеш ли, моля те, кажи?

Добре ще е да знам, ако това си ти.
Добре ще е да знам, ако вече не ме обичаш.
Добре ще е да знам, ако сърцето ми ще продължава да кърви.
Добре ще е да знам, ако в друга се вричаш.

Не разбираш ли, че аз те обичам.
Не разбираш ли, че вече няма връщане назад.
Не разбираш ли, че колкото и да го отричам
без теб не мога да живея в този ад.

А ти сега със нея искаш да си.
И не разбираш колко ще ме нараниш.
Трябва ли да затварям очите си,
за да може ти до мене да стоиш.

Добре ще е да знам, ако това наистина си ти.
Обичаш мен, но явно други също.
Тя ми е добра приятелка, моля те, разбери.
Не искам всичко да ми кажаш, когато вече е късно.

И тя пред мен стои сега -
едновременно зловеща и красива!
Дошла е в моя живот пълен със тъга,
за да ми каже, че той си отива!

И протяга тя ръка,
за да дочупи всичко в мен останало,
за да вземе моята тъжна душа
и, за да изтръгне сърцето ми вече умряло.

Ако сега се вгледаш в очите ми
ще видиш, че нещо от тях е отлетяло.
Ще поискаш да хванеш ръцете ми,
но няма да реагира на теб моето тяло.

Щом теб те няма
света за мен е мрак.
На мястото на сърцето има яма,
а в душата пада мръсен сняг.

Чудя се кога си тръгна всичко.
Кога се случи всичко това.
Защо не можа да изчакаш още малко?
Аз не мога да живея така.

Как искам да върна времето назад.
Да бъдем отново заедно, щастливи.
И вместо да се обръщам назад...
да се наслаждавам на миговете красиви.

И наказвана ще бъда вечно.
Няма милост за добрите сърца.
Вечно разбивано ще бъде сърцето
и никога няма да се виждат добрите деца.

Помагам на всички,
но живота ме блъска.
Играе със мене игрички
и отрова във тялото пръска.

И понякога, когато помагам на вас.
Тогава губя съзнанието си изцяло.
Тогава всичко в мен умира за час
и никога вече няма да е цяло.

Има една магия на света,
която прави всички щастливи.
Магия, която живее в добрите сърца,
която ги прави красиви.

Аз също имам тази магия,
но никой не забелязва това.
Правя хората щастливи, но никой не разбира.
Знам, че ще е по-добре, ако умра.

Вярвай във себе си дори да тъжиш.
На хората просто не вярвай.
Падай, ставай и продлжавай да вървиш,
а ако някой те пита: "Добре съм!" казвай.

Маска на лицето сложи
и продължавай да живееш.
Когато останеш сама - плачи.
Самотна продължавай да копнееш.

Надявай се да се оправи всичко,
да махнеш омразната маска.
Да бъдеш го хората по-близко
и да не бъдеш вече празна.

Надявай се сама във стаята студена.
Мечтите ще останат между четирите стени.
От плач ще бъдеш уморена,
но от очите ще продължават да текат сълзи.

Защо, когато искаш да кажеш нещо,
от устните ти друго се отронва?
Защо не можеш да слушаш сърцето?
Защо разума чувствата прогонва?

Защо, когато исках да крещя:
"Обичам те! При мене остани!"
Аз казах, вместо да замълча:
"Всичко свърши! Моля те върви!"

Отчаяна съм, че когато те виждам,
няма да мога да те прегърна,
няма да мога да те обичам,
а ще трябва просто да си тръгна.

Отчаяна съм, че няма да мога да те целувам,
че няма да мога да живея както преди...
И твоето име на сън ще бълнувам
и ще ти казвам: "Остани!"

Кошмарите ще ме наказват всяка нощ,
ако не се доверя на сърцето си.
Но не мога, дори във него да има нож...
трябва да последвам разума си.

По навик поглеждам назад.
Поглеждам миналото и виждам един свят,
който с тебе градихме заедно.
Един свят, в който...
няма само мечти.
Там има надежда и вяра.
Там всеки бори се със собствени сили.

В душата си имам две души.
Когато се срещнахме ти остави твоята при мен.
Ще я пазя... обещавам ти.
Ще я пазя... завинаги.

Помниш ли как неусетно започна всичко.
Страх ни беше да сме заедно.
Но после всичко нареди се бързо.
Страх ни е сега да сме далеч.
Помниш ли и миговете, когато се карахме
и тези, когато неразделни сме били.
Помниш ли, че душите ни свързаха се...?
Помниш ли, че всеки сърцето си на другия дари.
Помни и не забравяй тези мигове толкова ценни.
Помни и не забравяй, че моето сърце във тебе е сега.
Твоето аз ще пазя, обещавам ти.
Ще го пазя... завинаги.

"Леми Кай"

Създадох те, за да има къде да "живея".
За да има с кого да умра.
За да може за живота да копнея.
За да не свърши всичко така.

Не бях предвидила да ме довършиш.
Да управляваш всичко в мен.
Не бях предвидила всичко ти да свършиш...
мислих, че ще мога да живея всеки ден.

Дадох ти всичко, което спотаявах,
за да не може то да се забрави.
Всичко свое аз на тебе дадох,
а ти просто го остави.

Оживя в съзнанието ми...
стана мое второ "аз".
Забрани ми да показвам чувствата си.
Забрани изцяло досегашното ми "аз".

Защо ми забрани да правя това, което обичам.
Защо ме преследваш дори там.
Дори във сънищата ми не позволяваш да обичам.
Не позволяваш решенията сама да взимам дори и там.

едно четиристишие

Между двама ви аз се разкъсвам...
чудя се кой да избера.
Обичам и двама ви поравно...
няма да мога без единия да продължа.

и едно стихотворение "вдъхновено" от часа по биология и класната ... xD

И от нея се роди дете.
Със нейните очи, коси е то.
Детето има нейното лице,
но от него не може да се чака добро.

На смъртта е син детето.
Убива всички хора във света.
Завладява изведнъж сърцето
и убива просто ей така.

Със очи студени гледа всички...
със устни проклина техните имена.
Със косите си черни завива живота...
с лицето тъмно причинява тъга.

на най-добрата ми приятелка .. обичам те ...

Той е "виновен", че се запознахме ние двете.
"Обвиняваме" го за това.
Но никога не си разделяме ръцете.
Всичко това е просто шега.

Когато се запознахме
не знаехме как ще продължим.
Но после и двете осъзнахме,
че много на другата дължим.

Дори, когато болка в сърцата ни има.
Ще се подкрепяме във всякакви дни.
Дори тъга във живота да има
ние ще се пазим от лъжи.

Когато едната падне
другата ще подаде ръка.
Ще се засмеем двете и едната ще каже:
"По дяволите! Той е виновен за това!"

Ще се обичаме винаги...
дори, ако сме толкова различни.
Ще се подкрепяме винаги
и ще се пазим от хора двулични.

И когато едната е наранена...
другата ще я прегърне и ще замълчи.
Дори и тя да е била употребена...
болката заедно със другата ще търпи.

И дори едната да не може да каже нещо.
Другата отлично ще я разбере.
Ще я защити от всяко нещо...
от сърцето си щом се налага ще й даде.

И благодарение на него
познаваме се ний сега.
И благодарение на него
още продължаваме така.

ще пусна и текстчетата, които са готови, но когато има поне един коментар, защото така ще стане двоен пост ...

by **koni_chan** Нед Мар 14, 2010 11:39 am

Тези стихотворения са върха на всичко. Леми Кай 111781

Леми Кай

Леми Кай

Re: Леми Кай