Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

by **Imm0rtal** Вто Яну 26, 2010 4:23 pm

Пролог

Мадара се беше разположил на каменната статуя издигната в негова чест в Долината на Края. Той обичаше да седи там потънал в размисли и спомени ... Спокойно и тихо ... Долината на Края просто седеше там ... издигната в посредата на нищото на границата между Страната на Огъня и тази на Звука, основана от Орочимару. Небето - ясно както обикновено. Мадара погледна нагоре. От мислите го бе изкарало крясъка на сокол току що уловил плячката си.
Мадара изгледа прелитащият сокол, сякаш му бе познат и отново потъна в мисли. Ехото от последвалите му думи прокънтя през долината, но така и не застигна някой - изречената от него дума бе погълната от общата глухота на мястото ...

Глава 1 - Гордостта на Учиха

-Аники! Аники, ставай! Време е да тръгваме! - Мадара разтвори лениво очи и се огледа сънено като първото нещо, което видя бе лицето на брат му, гледащо го като пролетното слънце навън, едва на 5-6 сантима от неговото.
- ИЗУНА! КАКВО ПО- .. - Мадара задълба главата си колкото се може по-надълбоко във възглавницата, че да се отдалечи от лицето на брат си.
- Аники, да не забрави вече - Изуна леко се поотмести и започна да дърпа брат си да става - Днес е, днес е!! Трябва да тръгваме - сега! - Изуна успешно издърпа Мадара от леглото му, след което започна да му връчва дрехите - Обличай се и да вървим!
Мадара се облещи - понякога му идваше да халоса по-малкият си брат с някой чехъл заради такива изцепки. Но тъй като чехъл не му се намираше, той рече:
- Изуна, какво по дяволите ти става?! Трябваше ли точно ТАКА да ме събуждаш?!
- Извинявай, аники ... - изфъфли Изуна невинно, а после продължи по-ентусиезирано - Но от днес започва *Спортният Фестивал на страната на Огъня! Задължение ни е да отидем! Не бива да закъсняваме, нали?
- Спортният фестивал ли ..? - избоботи Мадара докато сваляше пижамата си и навличаше обичайните си широкоплощести дрехи.
Изуна закима още по-енергично, като поде захвърлената пижама и прилежно я сгъна.
- Където всички кланове от Страната на огъня се събират мирно ли..? - продължи той, а Изуна отново кимна. - Ясно значи ... - Мадара сложи горнището си, което се спускаше като халат до под кръста му и което имаше Учиха знак гравиран на гърба му, и завърши като завърза и препаската си около него.
Изуна бързо подаде на брат си торбичката му с оръжия, след туй и катаната му, прибрана в калъфка. Мадара ги пое и окачи на импровизирания колан.
- Добре, готов съм. - кимна той и Изуна засия.
Двамата Учиха братя излязоха от триетажната им къща - най-голямата в Учиха селцето и поеха по една уличка, забързани да излезат от селцето.
Докато вървяха няколко други Учиха ги поздравиха като за добро утро, а Изуна им помахваше приятелски. Няколко Учиха девойки, които се бяха насъбрали в парка не откъснаха очи от преминаващите братя - Изуна и Мадара си имаха доста "фенки" онези дни, и не само заради красивата им външност и добре развити физически тела, но и защото именно те двамат бяха Лидерите на Учиха - гордостта на клана и най-младите лидери в историята на Учиха (Мадара - на 17, Изуна - на 15), както и едни от най-силните измежду клана им по онова време.
Когато къщите запопривършваха и накрая на селцето двамата братя ги очакваше групичка други Учиха, които вероятно също се бяха записали за Спортния Фестивал.
- Добър ден да се посъстезаваме, а? - оповести един 20-годишен Учиха, който бе най-висок измежду останалите.
- Добър е, Чозоу, дано *Рикудо ни донесе победа! - провикна се един друг от групичкат, който беше по-нисък и с доста орловски нос.
- Какво говориш, Яширо? - запротестира трети, който на години беше по-малък от Чозоу, но и доста мускулест - Ние си имаме живи богове пред нас! - и посочи задаващите се двама братя, които спряха пред тях.
- Е, чак пък богове ... - Изуна почервеня, не беше свикнал на такива комплименти.
- Я стига! Та вие сте господари на Огъня, *Братята Фенкиси! - закима четвърти
- Хн, такива сме ... - реши да сложи край на комплиментите Мадара - А всички ли, които ще се състезават са се насъбрали?
- Да, тук сме. - оповести Яширо.
- Тогава да вървим и да ги бием в името на Учиха! - Мадара вдигна юмрук на високо и всички останали Учиха се закефиха и завдигаха юмруци решени, че ще смелят всички останали кланове. Да се вдигне духа на състезателите беше от голямо значение, а Мадара имаше умението да прави точно това - беше роден лидер.
Групичката, наброяваща около 10 Учиха, изключвайки двамата братя, потегли из полянките - те се бяха отправили към оповестеното място където щяха да се проведат състезанията и не след дълго щяха да са там.

Край на първа глава ...

*Спортният Фестивал на страната на Огъня - тъй като по онова време, всички страни са били във война с почти всеки друг клан, клановете от Страната на Огъня решили да провеждат на всеки две години по един Спортен Фестивал - нещо като Олимпийските игри - клановете се събират мирно и се състезават с най-добрите си войни помежду си като само лидера на клана няма право да участва и все пак някои от състезанията не може да се каже, че са чак толкова мирни. По-късно този фестивал се преобразява в Спортен Фестивал на Коноха и възрастовата граница вече не е 15 години, а всеки генин може да участва
*Братята Фенкиси - поради професионалното използване на огнения елемент от Мадара и Изуна, те са наречени Братята Феникси
*Рикудо - Рикудо Сенин е нещо като баща на шинобитата - той първи открил чакрата, джутсутата и тн, също така спасил света и от унищожителната сила на Джууби. Учиха клана се отнасят с него като към Бог, защото един от синовете на Рикудо е предшественик на Учиха

by **Admin** Съб Яну 30, 2010 9:02 pm

Нова глава няма ли да има? *нивинну

by **Imm0rtal** Нед Яну 31, 2010 12:26 am

Глава 2 - Клановете се събират

Слънцето грееше, облаците не бяха твърде много, но не и твърде малко, духаше прохладен вятър, но в обши линии времето беше добре и не предвещаваше валежи. С вирната глава и уверен поглед Мадара тичаше напред заедно с групичката Учихи. Обаче в главата му се въртяха съвсем други мисли ... Младият лидер на Учиха щеше да участва за трети път вече в състезанията. На него му беше пределно ясно за какво става на въпрос и честно да си кажем - той мразеше тези игри. Мадара ненавиждаше подобни "мирни" действия. "Хаширама ще е толкова близо ... а аз дори няма да мога да го докосна с пръст ..." - си мислеше той, гневейки се вътрешно. Можеше и да има някои смъртни случеи на Спортния Фестивал, но те бяха рядкост, а и лидерите на клановете нямаха право да участват, това си важеше и за Мадара. Единственият, който го разбираше сега беше Изуна. Малкият брат много добре знаеше, че под усмивката на брат му се крие силно презрение и мъст. Изуна леко се поначумери като го погледна, но побърза да последва примера му и да остави истинските си чувства настрана. Останалите Учихи от групичката изглеждаха нахакани и готови за победа - изобщо не бяха за подценяване.
-О, стигнахме! - Чозоу вдигна пръст напред, сочейки една огромна шатра.
Изуна повдигна глава натам - това беше главната шатра - там щяха да пренощуват повечето кланове, да си почиват или подготвят за следващото изпитание от игрите, които щяха да продължат цяла седмица.
-Дали има нови кланове? - попита един от групичката.
-Мм, доколкото чух, да. - Яширо потърка брадичката си.
-Кой тогава? - попита пак същия.
-Хюга клана ... - Мадара отговори преди Яширо да успее дори да помръдне устните си.
-Хюга? - облещи се един по-закръгленичък, който беше препасал нещо като боздуган. - Да не са се преселили?
-Да ... постоянните атаки от хората от Амегакуре са ги изместили по-на юг ... - допълни Мадара.
-Значи ... това е клана отстоял атаките на Рикудо-сама и армията му цели 3 години?! - Чозоу също се включи в разговора - Всеки друг клан би бил премазан за месец най-много! Вземете Юики клана например ...
-Леле, сигурно са някакви много силни тогава ... Как ли изглеждат..? - закръгленичкият се замечта.
-Не, не са. - Мадара го скастри - Изобщо не са силни - те са слабаци, защото са решили да избягат вместо да останат на родната си земя! И ние ще избършем пода с тях!
След последното изречение се чуха одобрителни възгласи от страна на Учихите.
-Я виж ти, кой дошъл! - някой пристъпи към насъбралите се Учихи и плесна лекичко с ръце, че да привлече вниманието им. - Радвам се, че отново си ни удостоил с честта да дойдете, Мадара-сама. - застаналият пред тях мъж се поклони по японски пред тях.
Още щом Мадара се извърна, за да види приветстващият ги, му призля отвътре и една вена започна да пулсира на челото му. Пред него стоеше мъж с кафяви очи и дълга разпусната права кафява коса, която леко се полюшнаше от вятъра. Той носеше пъстро кимоно, на чието рамо бе гравиран знака на Сенджу клана ... Срещу тях седеше лидера на Сенджу - Хаширама.
Изуна леко присви устни и загледа брат си, който сякаш вече не издържаше и като че ли още малко и ще фрасне усмихващият им се Хаширама. Мадара и лидерът на Сенджу бяха врагове от доста време, а и двата им клана бяха във "вечната" война, както някои я наричаха. Но и Изуна си имаше причина да мрази Сенджу клана ... По-големият брат просто отвърна:
-Хн, зарежи тези учтивости, Хаширама-сама - и той изрече "сама" с призляващо чувство - и казвай, кога ще се започва с това ... събитие, - Мадара се въздържа да не го изпсува - че да свършваме?
-Ах, Учиха - все бързате! - леко изцъка Хаширама, но изглеждаше видно в добро настроение. - Нека първо ви запозная с другите лидери. Моля, моля, елате.
С въздишка Мадара, Изуна, а и другите Учиха закрачиха след Хаширама, който отне времето им в обяснения на това кое как е разпределено, провеждането на игрите и други такива, докато накрая Мадара не го спря саркастично:
-Добре де, ти за толкова ли глупав ме взимаш, че да си мислиш, че не съм обяснил на подбраните ми шинобита как стоят нещата?
-О, не, не, в никакъв случей! - отвърна сияещият Сенджу - Просто правя преговор, но ако не искахте, можехте да кажете по-рано.
Нервичката на лицето на Мадара запулсира още повече. Идваше му да направи някое джутсу и да изпепели Хаширама.
-Сега, време е да се разделите, участниците - натам - при това Сенджуто посочи едни маси отрупани с ястия, а около тях се бяха насабрали какви ли не чудатковци от всякакви кланове - а лидерите, с мен - той помаха с ръка към Мадара, приканвайки го да дойде и той, ще-неще се подчини.
За последно двамата братя Феникси размениха погледи - Изуна някак си съжалявайки брат си, че е подлаган на такъв тормоз и че няма да е до него през това време. Но, той щеше да се оправи.
Мадара и Хаширама се запътиха към една от главните маси, които бяха предназначени за лидери. Повечето от кланските лидери и вождове бяха там - лидерът на Акимичи клана сладко сладко омахваше едно пилешко бутче, онзи от Нара клана се прозяваше неконтролируемо докато слушаше онзи отЯманака как му приказва нещо. Мадара гледаше всички безразлично - той ненавиждаше всеки един клан и едва ли някой от тази маса не е бил нявга враг на Учиха. Тогава към двамата лидери запристъпи някой ...
-Я виж ти, дойдохте да се запознаете с новодошлия? - Сенджу се извърна с блага усмивка към идващият силует.
Мадара също се обърна. Пред него беше застанало едно куноичи* - тя носеше дълго кимоно, бяло на цвят, но и с всякакви бродирани шарки по краищата му. Имаше и колан, а на колана се виждаше остра катана със специална дръжка с гравиран непознат знак. Куноичито имаше дълга сребристо-бяла коса, напомняща на зимата, а лицето й също беше толкова студено. Светло сините й очи обаче напомняха за спокойствието на небето без облаци. Мадара веднага позна кой беше това ... той я беше виждал и преди. Тя също го беше виждала, но изражението на лицето й така и не се промени.
-Добре дошли. - каза тя хладно, без дори и да си дава труда да подаде ръка или да се поклони леко за приветствие.
-Добре заварили. - Мадара не отстъпи по неучтивост от своя страна. Той даже я погледна с небрежен насмешлив поглед, сякаш й се подиграваше и сдържаше смеха си.
Сребристокосата жена продължи да гледа Мадара хладно без да променя изражението си, след което се извърна към Хаширама:
-Чакаме ли други? - гласа й продължи да бъде монотонен.
-О, само още няколко - Хаширама не изтри усмивката от лицето си. - Ще почваме игрите след най-късно час.
-Ясно, благодаря за отговора. - тя отвърна и погледа й отново се спря на Мадара.
Последва кратко мълчание, в което двамата се гледаха - Мадара сякаш предизвикателно, а куноичито безстрастно.
-Нямате ли си друга работа? - подметна Мадара, а тя просто извърна поглед от него и с бавни и плавни стъпки се запъти нанейде.
-Ех, нова е ... - въздъхна леко Хаширама - Още не е свикнала с обстановката ... все пита дали всички са дошли и кога ще започне всичко? А всъщност ... вие познавате ли се? - сети се да пита той.
-Хмм ... интересн въпрос ... - Мадара се пооблиза леко - Кой ли изобщо може да познава Унаги Хюга..?
Следва продължение ...

куноичи - женско шиноби

by **SwEeT sAcRiFiCe** Нед Яну 31, 2010 12:42 am

следваща ^^

by **Imm0rtal** Нед Яну 31, 2010 10:22 pm

Глава 3 - Хюга

Беше време за игрите да започват. Всички вождове на клановете се насъбраха на импровизираните трибуни, за да гледат. За нещастие на Мадара, Хаширама седна точно до него. Лидерката на Хюга се беше настанила на 4 места от лидера на Сенджу. Първата игра беше надбягвания с препятствия - щяха да участват общо 10 клана тук, измежду които и Учиха. Изуна зае позицията си и помаха на брат си като поздрав. Мадара също му се усмихна.
-Добре, подгответе се! - оповести някой на участниците.
Надбягването с препятствия не беше лесна задача - освен, че трябваше да си бърз, издържливост, ловкост и ум също бяха нужни. Тресето за бягане видно беше чисто, но всъщност на него бяха заложени стотици капани, които бягащите трябваше да преминат. Мадара нявга също беше участвал в тази надпревара и определено не беше лесно. С поглед проследи и другите участници - "Клановете Фуги, Инузука и Сенджу ще са най-проблемни от това състезание ... Пази се, *отото." - рече си наум.
-Готови ... - продължи коментаторският глас, при което всички заеха позиция за бягане - Старт! - започна се.
Мадара следеше с поглед развиващото се действие. Още нещо за това състезание беше, че джутсутата бяха забранени, или с други думи участникът трябваше да разчита само и единствено на собствената си сила.
-Охо ... Руй от Фуги клана успешно избегва летящите кунаи и излиза начело ... охоо - Иппо от Кохаку клана няма този късмет ... той е долу! ... Изуна от Учиха .. охоо .. страхотно избегване на големите шурикени .. каква бързина! .. ноо, настигнат е от Тобирама от Сенджу клана ... ето това си струва да се види - Учиха и Сенджу на състезание, един срещу друг - не отстъпват по бързина един на друг ... - коментаторът продължаваше - Ето, че и от Инузука ги настигат .. подминава ги, но .. о, това болеше - членът на Инузука клана се разсея и попадна в трапа! Учиха използва момента и задминава Сенджу - настигат Руй..!
Хаширама изглежда наблюдаваше всичко прехласнато, наслаждаващ се на "спокойствието". За него Спортният Фестивал беше просто като почивка. Мадара обаче мислеше по друг начин.
-Толкова малък, а колко опитен! - Хаширама заговори Мадара.
-Хн. Времената принуждават да се учиш бързо. - отговори набързо Мадара без да поглежда лидера на Сенджу.
хаширама тъкму щеше да отговори нещо, когато се чу силният вик на коментатора:
-НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ, ХОРА - НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ! Представителят на Хюга пресича финиш линията! След него е Учиха ... после Сенджу! Това се случва за пръв път на Спортният Фестивал на Страната на Огъня - Хюга, клан, който участва за пръв път в игрите поема водачеството още в първият кръг! Какъв развой на събитията, оле-ле!
Мадара леко се изправи и едва не зяпна, за разлика от Хаширама, който очевидно изглеждаше учуден и смаян. През това време Унаги Хюга се поусмихна леко, сякаш знаеща още от началото кой ще е победителят.
-И така, 30 точки отиват за Хюга, 20 за Учиха и 10 за Сенджу ... - коментаторът поясни, докато един друг човек записваше получените точки.
Изуна се поспря запъхтян и отправи поглед към Тобирама - братът на Сенджу, който също изглеждаше морен, след което и към спечелилият Хюга, който просто се запъти нанякъде. Останалите участници също трябваше да се махнат, за да продължат със следващата игра.
Мадара седна на мястото си, като преди това отправи поглед и към самата Унаги. Тя също впери очи в него, но точно тогава Учихата си сядаше. Игрите продължиха, както и денят. Мадара обаче не им обръщаше голямо внимание.
Когато настъпи здрач игрите бяха прекратени и всички насядоха по наредените маси, отрупани с какви ли не вкусотии. На Мадара обаче не му беше до ядене (а и на обяд също му бяха дали храна) и той се запъти към главната шатра с намерението да легне да си почива. Денят беше досаден и всичкото бъбрене на Хаширама трябваше някак си да бъде прочистено. Обаче той не беше единственият решил да не присъства на вечерята. Както вървеше и блееше Мадара побутна леко нечий гръб.
-Хн. - измрънка той като понечи да продължи по пътя си когато бутнатият се обади:
-Няма ли поне да се извиниш, Учиха Мадара? -гласът беше познат.
-Унаги Хюга ... - обърна се лидерът към куноичито.
-Видя ли, че Хюга не са за подценяване? - продължи тя монотонно.
-Хе, късмета на начинаещия ... -Мадара леко изцъка -Не се представихте толкова добре в останалите изпитания.
Настана мълчание. Унаги гледаше Мадара ... на него му беше досадно това.
-Ще спреш ли да ме зяпаш? - не скри дразнението си Мадара.
Тя обаче не спря да го гледа, не отрони и дума. Мадара изцъка и пое обратно по пътя си, игнорирайки Хюгата.
-Помниш ме, а? - накрая тя промълви, при което Учихата се спря.
-Как бих те забравил ... Създаваше на Рикудо-сама доста проблеми, с паразитния си клан ...
-Грешиш. Не бяхме ние тези, които първи нападнаха. Но, едва ли човек като теб би го интересувало това ... - и също се извърна с гръб към него галантно.
Мадара стигна до отредената му част от шатрата и се настани в леглото. Той загледа нанейде в пространството. "Как би я забравил изобщо? Унаги Хюга ... тази мистериозна лидерка на клан, притежаващ дойджутсу подобно на шарингана."
Преди около две години Мадара за пръв път я беше видял. Той и Изуна били на тренировки при Рикудо, дядо им. Самият Рикудо тогава водел война с много кланове и точно тогава един от тях, Хюга клана, поискали да се водят преговори. Лидерката на Хюга, Унаги, дошла за това. Мадара и Изуна присъствали на преговорите, без да взимат страна. Рикудо не смятал да промени мнението си и то било - войната да продължи до пълното изтребление на Хюга, макар че водачката на клана звучала доста убедително при искане на мира. Изнервеният Рикудо поискал Хюгата незабавно да си тръгне, както и тя направила в последствие. Но преди това Мадара сам побързал да я настигне и да поиска разговор с нея относно клановете. Единственото, което тя му отговорила било "Хлапе, първо се научи на обноски".
Мадара се извърна в леглото си - той нямаше да забрави тази сцена, тези думи. Не беше чувал добри неща за Хюга клана, беше се изправял само веднъж срещу членове на клана им, но не можеше да се каже, че познава всичките им техники и трикове, освен че бяха податливи на генджутсу. Е, факт си беше и това, че самата Унаги беше поне 5 години над Мадара.
Чу се тропане, което накара Учихата да се поразмърда. Той погледна към силуета приближаващ се към него - беше Изуна.
-Аники, още не си заспал, виждам. - той се поусмихна и подаде на брат си данго. - Ето, вземи, не е хубаво да лягаш на празен стомах.
Мадара пое дангото и леко си отхапа безмълвно.
-За какво си угрижен така..? - полюбопитства Изуна, но тъй като брат му не отговори, той продължи - Да не би да е заради загубата..?
-Не. - побърза да каже той. - Не се притеснявай, и второ място е добре.
-Тогава какво? - Изуна се настани на кревата до брат си и го загледа.
-Помниш ли когато за пръв път я видяхме..? Тази, Унаги Хюга ...
Изуна помълча известно време, след което кимна:
-Да, и какво за нея?
Мадара въздъхна:
-Мразя я ... Мразя и нея и снобският й клан ...
Изуна се засмя и гушна брат си, привидно развеселено:
-Аники*, ти мразиш всеки клан!
-Хе, това вече е вярно. - Мадара също се поусмихна и довърши дангото си. - Да си лягаме.
-Добре, хайде. - Изуна се отдели от брат си и отиде до едно друго легло, на което се настани. Мадара също легна и се зави. Двамата братя си пожелаха лека нощ и се унесоха. Мадара обаче поостана малко буден, загледан в една точка, обмислящ събитията от днес. След това и той заспа.
Следва продължение ...

отото - по-малък брат
аники - по-голям брат

by **koni_chan** Нед Фев 07, 2010 3:19 pm

Следваща главааа!!!!! Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара 254285

by Sponsored content

Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

Re: Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

Re: Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

Re: Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

Re: Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

Re: Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара

Re: Учиха но Кьодай - Спомените на Мадара