Lightning’s Diaries

by **SwEeT sAcRiFiCe** Пет Фев 05, 2010 9:35 pm

Какво да направя зарибена съм по тези. Докато гледах поредния клип на Лайтнинг ми дойде на ум за това.Let's Rock Baby xD

by **SwEeT sAcRiFiCe** Пет Фев 05, 2010 9:41 pm

Лайтнинг стоеше и гледаше величествените фоерверки създадени от Fal’Cie.. Според стара легенда когато си пожелаеш нещо то се сбъдваше.. Е сега Лайтнинг си пожела нещо.. Тя извади някаква красива, с твърди корици, заключена тетрадка. Сложи медальона си в форма на светкавица на мястото на ключа и ключалката щъкна.. Момичето взе химикалката и започна да пише нещо..

Страница 1»
Родих се в Кокун на 12 май. Бях красиво малко бебе. Родителите ми ме обичаха. .Грижеха се добре за мен. Имах всичко необходимо. Играх си с топки и кукли, неподозирайки какво ще ме очаква в бъдеще.. Обличаха ме в красиви дрешки и имах много приятели.
Бях едва на 2 години когато се роди Сара. Бях радосна че имам сестра, но осъзнавах вече задълженията си.. Обичах да я прегръщам и да си играя с нея,но родителите ми бяха притеснени за нещо.Бях прекалено малка за да разбера какво всъщност ставаше..

Страница 2»
Годините минаваха, а ставах все по несериозна.. Ходех на училище,бях отличничка, но всичко това не беше достатъчно. Е бях и харесвано момиче. Повечето момчета си падаха по мен. Обичах когато ми извикат ''Хей Ферън искаш ли да играеш с нас?''. Определно бях известна и горда с постиженията на сестра ми. Но в мен се зараждаше някаква различна страст. Гледах битки по телевизията и се възхищавах на Войниците Клас А. Никой не можеше да обясни какво точно ми става.. Може би това беше началото на всичко..

Страница 3»
Когато навърших 14 родителите ми починаха.Трябваше да се грижа се сестра си сама. Постъпих в PSICOM като млад войник.Обучението ми беше дълго и тежко, но се справях добре. Реших, че ако променя името си ще променя коя аз бях и приех името Лайтнинг. Може би то дойде и от невероятната скорост на учене на нещата ,и от скороста с която се движех. Бях единствената, от нашето поколение, от момичетата , достатъчно силна за да ме сложат на служба. И така стана.. Служих докато навърших 21.

Страница 4»
И ето най-сетне ме запознаха с бъдещия ми отбор. Отбор Нора начело с Сноу Вилърс. Определено посрещането беше топло. Е този лидер ми приличаше повече на безполезен безработен мъж. Но от друга страна сестра ми го хареса и май се беше влюбила в него, което никак не ми се харесваше. Тя прекарваше много време с него и дори бяха на фестивала заедно.. Това тя да се събере с такъв неудачник като него ми беше наистина противно.

Страница 5»
И ето на мен ми се падна да пазя едно малко момченце- Хоуп Естайм. Малка досада.. Защо ми сложиха такава тежест. Е беше забавно но.. Най лошото беше че Сноу трябваше да пази сестра ми.. Този некъдърник?! Той и себе си неможеше да опази! Беше абсолютно безполезен. Определено той не беше великия лидер за който го мислеха. Той беше нищожество... Беше е малко неточно понятие, защото още е!

Страница 6»
Е напуснахме PSICOM. Те имаха лоши намерения към L’cie белязаните, а ние бяхме такива. Започнаха преследвания. Доставяше ми удоволствие да им разбивам усмихнатите личица. Особенно като кажат „да са просто хора ,те са мишени” ми ставаше лошо.. Нестига ,че пазих себе си ми пазех и Хоуп. Е беше забавно донякъде. Неговото тихичко и послушничко изражение ме караше да се смея понякога. Но със сигурност това 14 годишно хлапе беше по- смело от лидера. Напомняше ми на мен самата преди толкова много време.

Страница 7»
Битките поспряха за малко. Поне с тези войници. Но започнаха битки с нашите Айдолони. Срещу Один беше забавно, макар и доста да беше трудно. Е в крайна сметка спечелих призоваването му.Щеше да ми помогне много срещу новите ни врагове.. Но това нямаше голямо значение за мен. Вярвах в себе си и продължавам да вярвам.

Страница 8»
Дойде отново фестивала, на който съм и докато пиша това. Неможах да отида със Сара заради поредната битка и направих грешка.. Трябваше да отида. Откъде подяволите да знам, че този некъдърник ще и предложи брак?! И тя ще приеме... Просто нямам думи как е възможно сестра ми да е толкова глупава

-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:-:
PSICOM - Public Safety and Information Command
L'cie - хора, който са маркирани от Fal'cie, врагове на Кокун
Айдолон - същества който се призовават от маркираните с L'cie

by **koni_chan** Пет Фев 05, 2010 10:33 pm

ЙеЙ Супер е давай следващото @.@ :3

by **SwEeT sAcRiFiCe** Пет Фев 05, 2010 10:48 pm

Страница 9»
Е дойде време. Събрахме се целия отбор. Но Сара я нямаше.. Този проклет мерзавец дори неможа да я защити! Дори го хванаха! Тцтц... Пълен Кретен с главно ''К''. Какво ли очаквах.. Такъв идиот леле.. Как може някаква мижава армия да го хване?!... Разбирам зле,зле, ама чак толкова?! На всичкото отгоре почна да ми развива теорий ,че ще защити света и Сара.. Леле като ми кипна.. Ударих му круше оня не млъква?! Егати и латерната?! Е в крайна сметка той не струва все пак..

Страница 10»
Сара се кристализира.. Какво повече може да очаква човек.. Сестра ми се превърна в кристал, който дари на Сноу. Е вече нямах какво да правя в Кокун. Реших че трябва да напусна.. Но преди това се сбогувах с Сноу и останалите. Сега щях да продължа по своя собствен път.

Страница 11»
Стигнах Тенебрае.. Какво да кажа – град на мрака. Единственото, което ме привлече беше една голяма сграда. Отпред съзрях един силует. Това беше самия Ноктис Люсъз Кайлъм. Погледа му беше толкова студен че чак ме дразнеше. Аз се приближих до него и го поздравих, а той ми отговори с някакъв отвратителен тон. Чудя се как не го нападнах.. Е все пак той беше принц и не беше умесно да го нападам. Щеше да ми скочи цяла войска.. Щеше да е забавно, но все пак..

Страница 12»
Следващата ми спирка – Мидгар. Определено красив и богато населен град. Бях чула че там бяха мойте велики идоли – войниците А клас. Спрях в едно забито кафене. Мамка му вътре нямаше нито един човек.. Но разпознах , че барманката се беше отдала на битки по някакъв начин. След около 20 минути влезе някакъв мистериозен мъж. Веднага го разпознах . Това беше Клауд Страйф. Бяхме се срещали веднъж, но тогава бях само на 14 и бях пълен нууб. Той ме изгледа , аз него също.. И двамата в очакване някой да каже първата дума
Следва продължение..

by **koni_chan** Пет Фев 05, 2010 10:55 pm

ВвВвВвЪъЪъЪъРрРрХхХхАаАаАаА Следващо ;3

by **SwEeT sAcRiFiCe** Съб Фев 06, 2010 12:10 am

....
Седяхме и се гледахме около 5 минути.. Докато накрая той не се обади:
-здравей Ферън
- Лайтнинг – поправих го аз бързо.. Както той, така и аз усещахме жизнения поток около другия
-виждам че си достигнала нивото, което искаше...
-достигнах го много отдавна
-радвам се за теб..
Изпих водката си на бързо , станах, платих си и излязох от заведението. Качих се на мотора и с бясна скорост започнах да обикалям Мидгар. Правех различни видове оривки, карах като побъркана.. Е страста ми беше в бързите скорости. И това привлече вниманието на още един войник...

Страница 13»

Е срещата ни не беше много приятна.. Друг мотор с войник А клас, който държеше огромния си меч.Kогато ме настигна замахна към мен.. Завъртях се рязко дръпвайки моя меч и блокирах атаката.. След като се видяхме в лице и двамата се опулихме
-Зак?! – въркликнах аз
-Лайтнинг – отговори със същия тон на свой ред и той
Това беше Зак Фиър. Беше идвал няколко пъти в Кокун и беше тренирал с мен...
-от отдавна не сме се виждали фъстък – каза ми той.. Бях с 2 години по-малка от него, но аз бях «фъстъка».. Каква досада само... Бавно спряхме моторите и се заговорихме.. Разказах му защо съм тук и не след дълго го повикаха на служба.. Отново започнах да кръстосвам града бясно.. Търсейки първо апартамент в който да отседна..

Страница 14»
Намерих си едно малко апартаментче. В него имаше само едно легло, баня и кухня , който се раздалечаваха само с по една врата. Но това ми беше достатъчно.. Главния ми багаш се състоеше от бойни принадлежности и малка част от дрехи и други подобни. Видях случайно една листовка на която пишеше '' набират се членове на отряд А състоящ се само от войници А клас.. кастинга е днес от 13 часа .. всички учасници трябва да са на площада 10 минути преди началото.. ''.. Погледнах си часовника.. Боже беше 12:45.. Имах точно 5 минути.. Набързо се преоблякох, напръсках се с парфюма си , взех меча си и излетях през вратата.. качих на мотора и потеглих с такава скорост, че отнесох няколко коша за буклук до блока..

Страница 15»
Цяло чудо.. Пристигнах на време. Слязох бавно и величествено от мотора си и съзрях купчина мъже. Те ме изгледаха странно.. Един дори се обади как можело да има момиче на кастинг за войник.. Отпуснах жизнения си поток, който бавно накара всички да млъкнат.. Беше найстина много,за да могат въобще да не го усетят. Бавно пристъпих напред в колконата. Повечето ми правеха път, а тези който не го правеха просто ги избутвах.. Когато стигнах началото на колоната съзрях доста познати лица: Клауд Страйф, Зак Фиър, Сефирот, Генесис..
-значи пристигна фъстък – чу се да казва Зак
-забога на 21 съм.. не съм ти фъстък ..
Чу се смях из мъжете отзад.. Това ме накара да побеснея.. Само извъртях поглед към тях.. Дори очите ми лъхаха енергия... Това малко ги постресна
-значи ти си тук,а .. Еклиър Ферън – каза Генсис гледайки ме
-Лайтнинг – поправих го аз бързо.. Те спокойно виждаха медальона ми в форма на светкавица..
-Лайтнинг хм.. – отвърна Сефирот.. – не сме имали жена участник от няколко години.. Дано не се издъниш
-и кат се събуди какво стана – отвърнах му аз и бавно пристъпих назад.. Крачките ми бяха напълно сигурни и изпълнени с вяра, че ще се справя. Четиримата войници ме изгледаха безкрайно усмихнати..

Страница 16»

Започна и обяснението по задачите. Изглеждаше ми просто.. Просто трябваше да победя купчина идиоти използвайки всичките си скилове.. Но ако призова Один противника ми щеше да се насере.. Изслушах интрукцийте с пълна досада..
-тъй като имаме едно единствено момиче , за нея ще са най-слабите противници – съобщи Сефирот
-какво?! – обадих се веднага – как си мислиш че ще се бия с някакви слабаци?! За това ли съм дошла тук?! Забога аз съм L’cie не някакво момиче хванато от гората – направо бях побесняла
Излезе някакво момче от купчината
-искаш силни противници ето ме
Едва не се сдържах да се засмея.. Усещах потока му и нямаше нищо интересно в него..
-е добре – съгласи се Сефирот – ако победиш целия първи ред без оръжие и ни покажеш призоваването си си вътре..
-това звучи забавно –засмях се аз
-а да и ще трябва да победиш всички наведнъж
-още по забавно..
-хм.. – каза Клауд
-ще се издъни – спомена Генесис на Зак
-вие я потценявате – отвърна Зак и бавно тръгна към мястото където трябваше да седят те..
Бавно извадих меча си.. Той определено беше доста необикновен по вида си.. Свалих и медальона си .. Той беше подарък от сестра ми и не исках да го късам.. Застанах на центъра на площада и зачаках противниците си..

Страница 17»
Изсипаха ми се купчина идиоти.. Кой от кой по тъп.. Някой се биеха с някакви малки камички.. Това ме накара да се изсмея жестоко.. Освободих част от потока в мен. Той започна да се личи.. Бях доста бърза.. Толкова че проклетите ламери неможаха дори да осъзнаят какво им се случи..Накрая остана само отворкото..
Сефирот гледаше.. Той никога не ме беше виждал как се бия... :
-май сгреших за нея
-аз ви казах нещо.. Фъстъка е много добра.. – спомена Зак , който така и не се отучи да ме нарича така..
-какво направи с тях? – попита отворкото
-не са мъртви малките ти слаби приятелчета спокойно – казах уверено.. След което погледна Зак за удобрение.. Той само ми кимна.. От гърдите ми сякаш излезе една червена топка.. Аз я хвърлих нагоре и отскочих след нея, удряйки я с ръка.. От нея се образува нещо като кристал над който излезе едно чудовище.. То подаде ръка към мен, а когато я хванах ме завъртя така че паднах на крака..
Както бях очаквала.. Противника ми едва не се напика.. Това беше Один, чудовището което призовавах.. То запрати само една лека светкавица , която просто го повали, но не го уби.. Казах на чудовището,че е свършило добра работа и то изчезна по същия начин по който се появи..
Сефирот се приближи до мен:
-добра работа, добре дошла в отбора
Аз само се усмихнах и взех оръжието си, качих се на мотора и се прибрах.. Легнах на леглото и се замислих..

by **koni_chan** Съб Фев 06, 2010 1:25 pm

Следваща страница моля Lightning’s Diaries 254285

by Sponsored content

Lightning’s Diaries

Lightning’s Diaries

Re: Lightning’s Diaries

Re: Lightning’s Diaries

Re: Lightning’s Diaries

Re: Lightning’s Diaries

Re: Lightning’s Diaries

Re: Lightning’s Diaries

Re: Lightning’s Diaries